След всичко, след толкова време – аз все още ... A.K.A. Somewhere I belong part 2

Вече съм сигурен, вече знам какво представлява ... вече знам колко боли, дори и след толкова време !
Иве, мина толкова време. На мен ми изглежда като цяла вечност. Толкова работи искам да ти кажа ! Толкова работи искам да ти покажа. Толкова искам да си с мен сега !

Колкото и да е трудно, започвам да разбирам, че можеби всичко остава в миналото. Може би там трябва и да си остане. Не знам, след всичкото това време аз не съм спрял да те обичам. Дори още по-лошо, с всеки изминал ден без теб аз умирах и умирах все повече. До сега ... решавам да поема по един път, по който не знам къде ще стигна. Искам да ги знаеш всички тези работи. Не мога да ти ги кажа, може би не искаш да ги чуеш. Може би всичко е свършено за теб. Аз си длъжен на себе си, трябва да кажа тези думи. Трябва да го призная ! След всичките съвети, караници и какво ли още не – нищо не се промени за мен.
ОБИЧАМ ТЕ ИВАЛИНА, ОБИЧАМ ТЕ ПОВЕЧЕ ОТ ВСИЧКО НА СВЕТА.
Искам да го изкрещя, искам да изкрещя пред целия свят. Искам да ти го кажа, искъм ти да си там пред мен когато казвам това. Искам да се вгледам в очите ти, когато го казвам. Искам да се почувствам така, както когато ти го казах за пръв път. ОБИЧАМ ТЕ !!! Не мога да спра да те обичам ... това е . Цяло лято се лутах, цяло лято се мъча да бъда някой друг. Лятото замина, дойде зима. И зимата ще си тръгне, но за мен нищо няма да се промени. Ти винаги ще останеш това, което си за мен. Ти винаги ще бъдеш Ивалина ... но мисля, че губя Радо. Започнах да не чувстам себе си. Потънах в мрак. За това съм тук сега, това е последната ми надежда. Че като кажа тези работи може би нещо ще се промени. В момента се опитвам да зграбча и последната капка надежда, че аз няма да изгубя себе си. Вече дори не знам кой съм, върша работи, за който после много съжалявам. Върша работи, който винаги съм мразил и презирал. В момента съм човек, който винаги съм мразил.
Толкова време мина, че чак спрях да броя дните и часовете. О да, преди го правих. Всяка секунда беше мъчителна. Все още са ! Не е и минало ден, не е минал час през, който да не си мисля за теб. Никога не съм спирал. Всяка моя крачка е с мисълта дали ще те видя. Дали ще почувствам нещо ? Дали ТИ ще почувстваш нещо ... не знам. За това правя това в момента. За това казвам тези работи. Последната не паднала крапост от мен. Искам това да са последните сълзи който проливам в момента. Искам това да си последните проклятия, които отправям към живота си в момента. Едва ли ще разбереш как се чувствам. Мамка му, аз спрях вече да чувстам. Любовта ми към теб обзе всичко. Не ми остана нищо друго. Нито състрадание, нито нищо.

Казах ти, че правя неща, който винаги съм презирал. Иве, какъв глупак съм. Слушвах се в съвети, който не знаех дали изобщо ще подействат. Радо направи това, Радо направи онова и край. Ще я забравиш Радо, не се притеснявай. Сега разбирам защо не мога да те забравя ... НЕ ИСКАМ !!! Човек не може просто така да се откаже и да забрави това, за което е мечтал някога. Не мога просто така да обърна страницата и да кажа КРАЙ. Не мога просто така да се правя, че ти никога не си идвала в живота ми. НЕ МОГА !!! Ти винаги ще си част от мен.

Владислава... така се казва момичето с което последно бях заедно. Тя трябваше да е опитното зайче в моя извратен план. Нищо не се получи. Нараних я Иве, почувствах се добре от това. Обзет съм от толкова много гняв. Постоянно търся някой виновен за случилото се. Постоянно търся на кой да изсипя цялата ярост, която тая в себе си. Докато не разбрах, че човека, който винаги е саботирал всички планове съм бил аз ! Аз и само АЗ ! Аз направих, че те загубих. Колко пъти ме предупреждаваше ?!? Колко пъти ми казваше. Сега разбирам, че аз съм човекът, който е направил всичко. И сега правя това, с последна капка надежда. Заключвам всичко в себе си. Заключвам всичко в душата си. Оставям само един ключ. Оставям го на теб. Може би един де ще намериш този ключ. Аз немога да продължавам така. Немога да си мисля за момента, в който ти плачеше и се обвиняваше. ИВЕ, ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ СЪМ БИЛ АЗ !!! Не мога да си го простя. Мечтите ми се збъднаха а аз прецаках всичко. Аз сам се бутнах отново в мрака, в който съм сега. Предполагам, че го заслужавам. Не искам никой друг да страда или да се чувства зле заради мен. Това е. Запазвам последната част от истинското си аз. Скривам я дълбоко в себе си. Там където само ти успя да стигнеш. Там където, все още те пазя. Там ще скрия чувствата си. Там, където само ти имаш ключ. Заключвам ги ... и го оставям да потънат. Дано някой ден пак ги открия ... дано.
Иве, съжалявам, че така стана. Съжалявам ... Правя това заради двама ни. Не искам да се чувстваш длъжна по какъвто и да е начин. Това е всичко, което ще направя. Ще заключа всичко и ще го скрия на дълбоко ... и ще продължа. Вече сложих маските, вече е трудно да ги махна. Никой не знае какво съм. Никой не знае какво бях. Само аз помня и за това ще скрия всичко.
Ужасно трудно ми е, но това е единствения начин, който виждам в момента. Единственото нещо, което мога да направя. Това е ...


В едно нещо съм сигурен. Това не беше просто хлътване или нещо подобно, както всички казват.
В едно нещо съм сигурен ... сигурен съм в любовта ми към теб !
ОБИЧАМ ТЕ !!! Не мога да ти опиша колко много ми липсваш. Всяка една част от теб. Всяко едно нещо, което правеше. Всяко твой поглед, всяко твое вдишване, всяко твое цупене, всяко твое ядосване, всичко в теб ... ОБИЧАМ ТЕ.

SOMEWHERE I BELONG (Part 2)
Randy goes down … there is no more Randy !