Коледа ( и всичко свързано с нея) или светлина в края на тунела. Пламена.

Той ли е това ... изглежда различно.
Ако го познавах бегло нямаше да забележя разликата, но има нещо в него – ново и непознато до сега. Гледа по друг начин, усмихва се по друг начин, живее по друг начин. Странно е да го гледам сега, още не съм решил дали ми харесва, но определено трупа плюсове. Да, мисленето му се промени буквално за няколко дни, той определено става нов човек. Разговарям си често с него тези дни и виждам, че гледната му точка се променя. Приятелите ни също мислят така, поне тези, които се интересуват. Какво се случва с него ?!? Боже, моля те – нека продължи !

Аз ли съм това ... чувствам се различно.
Коледа е, всички знаем какво значи това ... любов или самота ! В моменти като тези показвам истинското си аз. Кой съм аз в момента ? Тази коледа определено ще я запомня, защото тя донесе промяната. Чувствам се прероден, пречистен. Чувствам се прекрасно. Защо съм в паника тогава ? От къде идва този страх ? Защо още не мога да приема всичко това, защо още не мога да свикна ? Може би е по-добре така, иначе ще се превърне в една от многото дадености в моя живот и бавно, но постепенно ще избледнее, ще заеме мястото си сред другите сиви чувства. Боже, моля те – нека продължи !

Коледа и Декември като цяло...
Знаете ли, обичам този месец. Обичам го, защото винаги ми носи позитивизъм. Винаги ми носи душевна свобода. Винаги се чувстам АЗ през Декември. Този Декември е различен и определено пръв от рода си. Преживях първия си студентски празник. Може би от там започна цялата тази промяна, цялото това душевно прераждане. Дали дойде момента, в който прогледнах ? Дали най-после съм аз това ? Харесва ми ! Първия ми студентски празник беше невероятен и като първо такова преживяване то ще остане завинаги в мен. Беше толкова невероятно, че може би още не е свършило ! Там определено се роди нещо ново в мен ... умря нещо старо. Мамка му, признавам си, аз съм УЖАСЕН романтик. Радвайте се, защото вие сте първите, който го разбирате. Дори аз го отричах до сега, но в духа на промяната е време то да излезе на светлина. Кое ще победи, новото или старото ? Бутам новото ... заравям старото. Всичко вървеше нормално и така, както се надявах да върви. Но срещнах нея... Боже, моля те – нека продължи !

Пламена
Боже, дори немога да опиша как се чувствам. Огън, страст, пеперудите в стомаха ми, миризмата на косата и’, погледа и’, всичко в нея, страх ! Немога да ви покажа как се чувствам ! Нещо се роди в мен ... нещо умря в мен. Трябва да разкажа за нея, трябва някой да знае какво се случва с мен. Трябва да остана чист пред себе си ... трябва да разбера какво искам !
Случи се толкова неочаквано, почти като във филмите. Били сме на метър един от друг през цялата нощ. Една наздравица на другата вечер ... един танц. Да, може да се каже, че се роди с танцова стъпка. Мириса на косата и’! Тази нощ се влюбих. Да, чисто и открито мога да кажа, че съм влюбен. ПРЕКРАСНО Е ! Спомням си как краката ми трепериха. Когато успях да ги спра, устните ми затрепериха. Има нещо в цялата тази работа. Има нещо ново, което не съм усещал преди. Погледа и’ ме изгаря ! Гласа и’ ме кара да летя. Дали дойде момента ? Заслужавам го ! ИСКАМ ГО ! Готов съм да изкрещя пред света, ИСКАМ ГО !!!
Пламена... толкова съм влюбен ! Тя е толкова специална ! Тя е момичето, което ме кара да се чувствам АЗ. Тя е момичето, което запълва празнината в мен.
Последната ни среща беше най-хубавата през целия ми живот ! Аз бях просто ... аз ! Беше като в мечтите ми, цялото това коледно настроение, светлините, хората. Винаги съм мечтал за това ... мечтите стават реалност ! Тя е толкова прекрасен човек. Всичко в нея е както съм го искал винаги. Не съм привлечен чисто сексуално, привлечен съм на ниво, до което не бях достигал никога ! Всеки път когато и звъня и чакам да вдигне е все едно чакам изгрева. След всеки наш разговор се чувствам ... дори немога да намеря дума за това. При всяко едно нейно съобщение пулса ми препуска. Всяко едно нещо свързано с нея ме прави по-добър човек ! ВЛЮБЕН СЪМ, ОБИЧАМ Я !!!

Защо го има страха ... не съм заровил онова чувство, че нещо ще се случи и всичко това ще се срине. Е, ГОТОВ СЪМ ДА СЕ БОРЯ, ГОТОВ СЪМ НА ВСИЧКО ЗА ТАЗИ ЛЮБОВ. ГЛЕДАМ ПОЗИТИВНО И СЕ БОРЯ С ВСИЧКО НЕГАТИВНО ... ВСИЧКО ЩЕ СЕ НАРЕДИ !


Пламена, обичам те !!!

Когато лудостта ти идва на гости

Странно, шибаната кучка Муза винаги идва в кофти моменти. А това определено е кофти момент. Седя си и гледам изкофялите си съквартиранти, какво става с цялата тази работа. Може да говоря малко несвързано, но хубавото е, че аз го разбирам. Болката в главата ми се засилва. Менгемето се затяга, а това определно не е приятно. Днес ще си позволя да бъда крайно негативен. Ще си позволя да кажа едно МАЙНАТА МУ НА ВСИЧКО И ВСЕКИ. Ммм да, звучи готино и отпуска. Познавайки себе си, мога да кажа, че това е от тези моменти където човек иска да се напие като куче или да се напуши за да му стане хубаво ... алкохола в хладилника свърши преди месец, а колегата не си е говорил скоро с пласьора. Ще трябва да си напрая една душевна чекия с тоя блог тогава.
Мамка му, ако щете вярвайте, но сега пиша абсолютно без да мисля. Незнам дали това ще се задържи и дали няма да го изтрия, но за сега ми върши работа. Помага ми да сваля налягането в главата ми, иначе ще има едно голямо БУМ и нататък никой човек не се е върнал да каже как е. Предстоят празници, идват любимите ми моменти от годината. Тука пуснаха коледните глупости и това ме кара да се чувствам добре. Хахаха, съквартирантите нещо викат и се кефят пред компа в другата стая, но аз изпитвам голяма нужда да дойда и да напиша поредната глупост излязла от моята глава. Даже съм си пуснал няква песен, която само подклажда огъня в мен.
Когато лудостта ти идва на гости, тя не звъни дали може да дойде или не. Тя е от тези кофти приятели, обичащи да се канят сами. Ама имаш работа или си релаксираш ... хахха това нея не я засяга. Кофтито е, че няма с какво да я почерпя. Хахах, изглежда всички сме преебани по някъкав начин. Та идва си тя и се настанява удобно до теб. Прегръща те, потупвате по рамото и започвате да си лафите. Дори не усещаш когато главата ти започва да се превръща в бойлер пълен с вряла вода, а предпазителя е отдавна заминал. Сериозно, нещата не са никак добри. Тия кризи са страшно нещо. Но аз им знам цаката на тях хахаха, просто трябва да натовариш някой или нещо с бълвоча намиращ се в главата ти. Бре хора, извинявам се, ама ако не ви се чете това, не го четете бе. Аз съм длъжен да натоваря нещо.
Само да питам, валериан плюс хапче против кашлица могат ли да направят няква поразия ? Главата ми съвсем ще се пръсне, а очите ми започнаха безкомпромисно да се затварят. Спирам музиката защото ще забия глава в масата. Мисля даже и да преключа с писането. Не съм говорил за нищо съществено. Трудна даже може да се намери смисъла на всичко това (ако даже може де). Но аз се чъвствам ОК, защото го излях от себе си. Разкатах му фамилията ! А сега е време да си лягам. Един ден по-малко. Много ли искам бе...

Един прекрасен ден за Ранди

Денят е добър, щом свършва добре, но това по-късно.

Няма нищо по- хубаво от това да изгледаш 2 добри филма, да погълнеш голямо количество пуканки и това с помощните средства на 3 литра Кока-Кола. След такова изживяване се чувстваш като тлъст американец пред прага на смъртта. Да не говорим какви чудеса ти се въртят в стомаха в този момент. Но погледа ми не е над вечерта, а на предстоящия ден. 3 литра Кока-Кола са голямо помощно средство и за съня. Ако някога, някои неможе да заспи, не му се чуди. Кока-Кола дай му ти. Лягаш 3 часа преди влака си и заспиваш 20 мин преди алармата да звънне и да ти изкрещи, че имаш път да хващаш. Девет часа под прекрасния звук тудув-тудув, тудув-тудув. Красотата в пълния и вид. Едва щом пристъпих вратата и бях извън дома си, започна тежката носталгия. Не съм вярвал, че може да се случи такова нещо. Преди само чаках момента, в който ще издрапя навън. Тръгнал юнак, на квартира да ходи през три планини в четвърта. Скъпо куче той оставя (еее ся, обичам си кучето. Аз съм си го възпитал и отгледал). Сестра, майка и баща той забравя. Тръгнал юнак девет часа главата си да блъска по БДЖ-то, докато кръв запръска. Кеф голям ви казвам. На гарата хапваш един Сникърс с кафе, та да знаеш, че в стомаха ти, все още се води война. Седнах в първа класа, че иначе си специален гост на предаването ПАНОРАМА. Програмата за днес и до края на дните е дискусия за пенсията, която трябва да бъде давана, колко глупави са политиците и снощният порно филм, в който Тринидат ражда дете на Антонио ( за последното се шегувам хахах). Първа класа те дарява с невиждан лукс и класа. На всяка гара можеш с гордост да гониш хората с репликата „Ами да, местата не са заети, но това е ПЪРВА КЛАСА”. Кара те да се чувстваш като цар. Не ме съдете, сънен съм и ме боли стомах. Живота е черен в тези моменти. Факта, че знаеш за предстоящите 2 смени на влак те кара да полетиш от кеф. Добре, че след първата смяна на вкала, до мен седна мацка и започна да говори по телефона с гаджето си. Пича сигурно е оправял друга в момента, защото звучеше сърдито. Интересно е да слушаш такива разговори. След това на гарата я гледах как доста нервно пие кафе и пуши цигара. Достра нервно беше, повярвайте ми ! Последен влак, последни 3 часа мъка. За да е по-голямо приключението – влака без парно в тези студени мигове. НЯМАШЕ ТАКЪВ СТУД. Оставете, че е студено, но по телефона разбирам как едни приятели хванали гаджета и се възгордяли. В началото на всяка война стой една жена. Братле (ти си знаеш), трябва да се подкрепяме. Дупчиш с игла кондомите, пък те рано или късно ще се задомят с по 3,4 дечица. 3 момиченца преливащи от тестостерон и едно момче гей. Гордост за всеки тестостеронен баща. Тука ще ме извинявате за последните редове, но нямаше как да не се изгавря с изминалите събития. Господин Д, надявам се да си се посмял добре, аз черпя :). Черешката на тортата беше когато се прибрах. Прибира се юнак балкански, само за да види, че дома му е превзет от мръсни чинии и чаши. Следи от афтър парти след някоя дискотека. А наш юнак бил повален от острозъби грип в родната си стряха. Тия дни ще разбера кви са ги вършили съквартирантите. Интересно е да изминеш 9 часа път, само за да разбереш колко си назад с ученето и колко чистене те чака, ако искаш да живееш по цивилизовано. Ех ех ех, въздъхвам аз... трагедия, трагедия. Ще се видя с мис Фалтаяно, ще взема душ и право в кревата, че лекции ме чакат. Надявам се да ви е било забавно, колко и на мен. Не ? Е на мен си ми беше хахаха.