Когато лудостта ти идва на гости

Странно, шибаната кучка Муза винаги идва в кофти моменти. А това определено е кофти момент. Седя си и гледам изкофялите си съквартиранти, какво става с цялата тази работа. Може да говоря малко несвързано, но хубавото е, че аз го разбирам. Болката в главата ми се засилва. Менгемето се затяга, а това определно не е приятно. Днес ще си позволя да бъда крайно негативен. Ще си позволя да кажа едно МАЙНАТА МУ НА ВСИЧКО И ВСЕКИ. Ммм да, звучи готино и отпуска. Познавайки себе си, мога да кажа, че това е от тези моменти където човек иска да се напие като куче или да се напуши за да му стане хубаво ... алкохола в хладилника свърши преди месец, а колегата не си е говорил скоро с пласьора. Ще трябва да си напрая една душевна чекия с тоя блог тогава.
Мамка му, ако щете вярвайте, но сега пиша абсолютно без да мисля. Незнам дали това ще се задържи и дали няма да го изтрия, но за сега ми върши работа. Помага ми да сваля налягането в главата ми, иначе ще има едно голямо БУМ и нататък никой човек не се е върнал да каже как е. Предстоят празници, идват любимите ми моменти от годината. Тука пуснаха коледните глупости и това ме кара да се чувствам добре. Хахаха, съквартирантите нещо викат и се кефят пред компа в другата стая, но аз изпитвам голяма нужда да дойда и да напиша поредната глупост излязла от моята глава. Даже съм си пуснал няква песен, която само подклажда огъня в мен.
Когато лудостта ти идва на гости, тя не звъни дали може да дойде или не. Тя е от тези кофти приятели, обичащи да се канят сами. Ама имаш работа или си релаксираш ... хахха това нея не я засяга. Кофтито е, че няма с какво да я почерпя. Хахах, изглежда всички сме преебани по някъкав начин. Та идва си тя и се настанява удобно до теб. Прегръща те, потупвате по рамото и започвате да си лафите. Дори не усещаш когато главата ти започва да се превръща в бойлер пълен с вряла вода, а предпазителя е отдавна заминал. Сериозно, нещата не са никак добри. Тия кризи са страшно нещо. Но аз им знам цаката на тях хахаха, просто трябва да натовариш някой или нещо с бълвоча намиращ се в главата ти. Бре хора, извинявам се, ама ако не ви се чете това, не го четете бе. Аз съм длъжен да натоваря нещо.
Само да питам, валериан плюс хапче против кашлица могат ли да направят няква поразия ? Главата ми съвсем ще се пръсне, а очите ми започнаха безкомпромисно да се затварят. Спирам музиката защото ще забия глава в масата. Мисля даже и да преключа с писането. Не съм говорил за нищо съществено. Трудна даже може да се намери смисъла на всичко това (ако даже може де). Но аз се чъвствам ОК, защото го излях от себе си. Разкатах му фамилията ! А сега е време да си лягам. Един ден по-малко. Много ли искам бе...

Един прекрасен ден за Ранди

Денят е добър, щом свършва добре, но това по-късно.

Няма нищо по- хубаво от това да изгледаш 2 добри филма, да погълнеш голямо количество пуканки и това с помощните средства на 3 литра Кока-Кола. След такова изживяване се чувстваш като тлъст американец пред прага на смъртта. Да не говорим какви чудеса ти се въртят в стомаха в този момент. Но погледа ми не е над вечерта, а на предстоящия ден. 3 литра Кока-Кола са голямо помощно средство и за съня. Ако някога, някои неможе да заспи, не му се чуди. Кока-Кола дай му ти. Лягаш 3 часа преди влака си и заспиваш 20 мин преди алармата да звънне и да ти изкрещи, че имаш път да хващаш. Девет часа под прекрасния звук тудув-тудув, тудув-тудув. Красотата в пълния и вид. Едва щом пристъпих вратата и бях извън дома си, започна тежката носталгия. Не съм вярвал, че може да се случи такова нещо. Преди само чаках момента, в който ще издрапя навън. Тръгнал юнак, на квартира да ходи през три планини в четвърта. Скъпо куче той оставя (еее ся, обичам си кучето. Аз съм си го възпитал и отгледал). Сестра, майка и баща той забравя. Тръгнал юнак девет часа главата си да блъска по БДЖ-то, докато кръв запръска. Кеф голям ви казвам. На гарата хапваш един Сникърс с кафе, та да знаеш, че в стомаха ти, все още се води война. Седнах в първа класа, че иначе си специален гост на предаването ПАНОРАМА. Програмата за днес и до края на дните е дискусия за пенсията, която трябва да бъде давана, колко глупави са политиците и снощният порно филм, в който Тринидат ражда дете на Антонио ( за последното се шегувам хахах). Първа класа те дарява с невиждан лукс и класа. На всяка гара можеш с гордост да гониш хората с репликата „Ами да, местата не са заети, но това е ПЪРВА КЛАСА”. Кара те да се чувстваш като цар. Не ме съдете, сънен съм и ме боли стомах. Живота е черен в тези моменти. Факта, че знаеш за предстоящите 2 смени на влак те кара да полетиш от кеф. Добре, че след първата смяна на вкала, до мен седна мацка и започна да говори по телефона с гаджето си. Пича сигурно е оправял друга в момента, защото звучеше сърдито. Интересно е да слушаш такива разговори. След това на гарата я гледах как доста нервно пие кафе и пуши цигара. Достра нервно беше, повярвайте ми ! Последен влак, последни 3 часа мъка. За да е по-голямо приключението – влака без парно в тези студени мигове. НЯМАШЕ ТАКЪВ СТУД. Оставете, че е студено, но по телефона разбирам как едни приятели хванали гаджета и се възгордяли. В началото на всяка война стой една жена. Братле (ти си знаеш), трябва да се подкрепяме. Дупчиш с игла кондомите, пък те рано или късно ще се задомят с по 3,4 дечица. 3 момиченца преливащи от тестостерон и едно момче гей. Гордост за всеки тестостеронен баща. Тука ще ме извинявате за последните редове, но нямаше как да не се изгавря с изминалите събития. Господин Д, надявам се да си се посмял добре, аз черпя :). Черешката на тортата беше когато се прибрах. Прибира се юнак балкански, само за да види, че дома му е превзет от мръсни чинии и чаши. Следи от афтър парти след някоя дискотека. А наш юнак бил повален от острозъби грип в родната си стряха. Тия дни ще разбера кви са ги вършили съквартирантите. Интересно е да изминеш 9 часа път, само за да разбереш колко си назад с ученето и колко чистене те чака, ако искаш да живееш по цивилизовано. Ех ех ех, въздъхвам аз... трагедия, трагедия. Ще се видя с мис Фалтаяно, ще взема душ и право в кревата, че лекции ме чакат. Надявам се да ви е било забавно, колко и на мен. Не ? Е на мен си ми беше хахаха.