Reunion

- Доста време мина ...
-Да, така е ! Не сме се чували от много време. Как си ?!?
- Края на Март е, помниш ли кога беше Коледа ? Вижда ми се толкова отдавна. Толкова работи се промениха ... или върнаха по старо му. Липсват ми старите дни. Седя си тук сега с един приятел (Ром Атлантик ... неможе да не го познаваш). Сетих се, бре от кога не съм се чувал с Ранди. Моя стар скъп и верен приятел Ранди.
- Така е ! Спокойно, знаш че аз съм с теб винаги.
- Знам, не съм те забравил приятелю, просто доста работи преживях. Опитах се да те забравя. Забутах те много на дълбоко. Скрих те със всички емоции. Опитах да скрия себе си...
-Знаеш, че аз тук. Много пъти сме минавали по този път.
- Да, но явно не съм се научил. Все се опитвам ... не мога да работя срещу себе си така...
- Не се тревожи, познавам те ... знаеш го. Сега ... разкажи ми какво става с теб.
-Ранди, Ранди приятелю... последно говорихме като беше Коледа. Помниш през какво преминавах тогава. Бях влюбен приятелю, бях влюбен както никога до сега. Това неможеше да се сравни с нищо, което съм изпитвал до сега. Много неща ти стават ясни тогава, а ?
-Да, помня го.
- Приятелю, както много неща и това отмина. Но нищо не е оставяло такава следа върху мен. Дали за добро, дали за лошо, преживях го... радвам се, че се случи. Както казах, много работи ми се изясниха тогава. Познаваш ме. Трудно го преживях, но мисля, че го преживях. От време на време мисля за това, стискам юмрук, очите ми се насълзяват, но се справям. Мисля си какво щеше да бъде АКО... не стигам далеч след „АКО”, губя почвата под себе си. Опитвам се да бъда по-реален човек. То опитваш се, не опитваш се, винаги си си ти. Неможеш да избяш от себе си. Та винаги се сещам за теб Ранди. Квото и да правиш, винаги оставаш себе си.
-Та бях тръгнал да тиразправям ... няма Пламена вече. Винаги като и напиша или произнеса името и има една дупка от 10/20 секунди, където всичко ми минава пред очите като филм. Слушам музиката, която слушах тогава. Спомням си всичко като ясен ден. Щастлив съм. Тя ме промени. Тя ми показа кой съм. Странно, винаги се чудя ако например утре се обади. Какво ще стане ? Как ще реагирам ? Предполагам никога няма да разберем...
- Ние сме сега нашите мечти, но дали сме по-щастливи ? Ние сме сега, нашите мечти !
-Какво е било, то е и сега ! И каквото пак ще бъдя, вече е било ... някога преди.
- Странно е ...
-Знам
- Гледам се сега, някак от страни . Времето по мен личи.
-Виждаш ли ?!?
-Да, в крайна сметка, от всичко можеш да извлечеш някаква поука.
- Да
-Направих си тутаировка, казах ли ти ?
-Видях я
- Направих я точно към края на цялото това преживяване. Исках да го запаметя по някакъв начин. Исках да имам нещо, което да ми напомня винаги. Да не забравям кой съм, да не забравям какво става вътре в мен и да не го крия от себе си.
- И върши ли работа ?
- О да, стана ми като блъф вече. Като направя нещо, противоречащо със себе си, винаги слагам ръка на нея. Може би, за да скрия работите, които правя от себе си. Знам, че това не съм аз и го правя против волята си ... знам ли. Немога да разбера и аз още, но определено има нещо.
- Е, в крайна сметка сега, сега в момента как си ? Как се чувстваш като преживял всичко това ?
- Онзи ден гледах един филм. Човек сам ли определя съдбата си ? Сам ли диктуваш какво се случва с теб или вече е решено... ти само следваш пътя ? Та мисля си ... подготвен ли съм за предстоящото ? След всичко, което се случва с мен, подготвен ли съм за това, което следва ?
-Е ?
- Това е интересното, не мога да кажа ! Нося се по вълнението ... поне за сега. Реших да следвам себе си. „Следвай себе си” – Как ти звучи ? Не винаги можеш да бъдеш себе си, дали поради външни причини, дали защото ти така го правиш. Но винаги знаеш кой си ти, какъв си. Така винаги можеш да се следваш. Все още върша работи, за които съжалявам после, но това е част от мен. Правиш баркотията и после я оправяш ... ако можеш. Живееш със собствените си предимства и пороци.
- Е ? В крайна сметка, готов ли за всичко, което предстои ? Готов ли си да поемеш всичко, което ще се стовари на теб ?
- Ранди, приятелю ... готов, неготов , то идва. Знаеш го ! И в това е цялата магия. Когато дойде неочаквано. Дали когато се забавляваш и изведнъж срещнеш човека, който ще ти промени живота. Дали когато мислиш, че вскичко ще се нареди и изведнъж всичко под теб се срине. Човек неможе да бъде подготвен за всичко. Просто не трябва да спираш да вървиш. Нали знаеш мотото на Джони Уокър. Каквото и да стане, продължавай да вървиш. Това е цялата работа. „Следвай себе си” !


-Радвам се, че се върна !



- И аз се радвам приятелю.