Sunday, November 16, 2008

Един прекрасен ден за Ранди

Денят е добър, щом свършва добре, но това по-късно.

Няма нищо по- хубаво от това да изгледаш 2 добри филма, да погълнеш голямо количество пуканки и това с помощните средства на 3 литра Кока-Кола. След такова изживяване се чувстваш като тлъст американец пред прага на смъртта. Да не говорим какви чудеса ти се въртят в стомаха в този момент. Но погледа ми не е над вечерта, а на предстоящия ден. 3 литра Кока-Кола са голямо помощно средство и за съня. Ако някога, някои неможе да заспи, не му се чуди. Кока-Кола дай му ти. Лягаш 3 часа преди влака си и заспиваш 20 мин преди алармата да звънне и да ти изкрещи, че имаш път да хващаш. Девет часа под прекрасния звук тудув-тудув, тудув-тудув. Красотата в пълния и вид. Едва щом пристъпих вратата и бях извън дома си, започна тежката носталгия. Не съм вярвал, че може да се случи такова нещо. Преди само чаках момента, в който ще издрапя навън. Тръгнал юнак, на квартира да ходи през три планини в четвърта. Скъпо куче той оставя (еее ся, обичам си кучето. Аз съм си го възпитал и отгледал). Сестра, майка и баща той забравя. Тръгнал юнак девет часа главата си да блъска по БДЖ-то, докато кръв запръска. Кеф голям ви казвам. На гарата хапваш един Сникърс с кафе, та да знаеш, че в стомаха ти, все още се води война. Седнах в първа класа, че иначе си специален гост на предаването ПАНОРАМА. Програмата за днес и до края на дните е дискусия за пенсията, която трябва да бъде давана, колко глупави са политиците и снощният порно филм, в който Тринидат ражда дете на Антонио ( за последното се шегувам хахах). Първа класа те дарява с невиждан лукс и класа. На всяка гара можеш с гордост да гониш хората с репликата „Ами да, местата не са заети, но това е ПЪРВА КЛАСА”. Кара те да се чувстваш като цар. Не ме съдете, сънен съм и ме боли стомах. Живота е черен в тези моменти. Факта, че знаеш за предстоящите 2 смени на влак те кара да полетиш от кеф. Добре, че след първата смяна на вкала, до мен седна мацка и започна да говори по телефона с гаджето си. Пича сигурно е оправял друга в момента, защото звучеше сърдито. Интересно е да слушаш такива разговори. След това на гарата я гледах как доста нервно пие кафе и пуши цигара. Достра нервно беше, повярвайте ми ! Последен влак, последни 3 часа мъка. За да е по-голямо приключението – влака без парно в тези студени мигове. НЯМАШЕ ТАКЪВ СТУД. Оставете, че е студено, но по телефона разбирам как едни приятели хванали гаджета и се възгордяли. В началото на всяка война стой една жена. Братле (ти си знаеш), трябва да се подкрепяме. Дупчиш с игла кондомите, пък те рано или късно ще се задомят с по 3,4 дечица. 3 момиченца преливащи от тестостерон и едно момче гей. Гордост за всеки тестостеронен баща. Тука ще ме извинявате за последните редове, но нямаше как да не се изгавря с изминалите събития. Господин Д, надявам се да си се посмял добре, аз черпя :). Черешката на тортата беше когато се прибрах. Прибира се юнак балкански, само за да види, че дома му е превзет от мръсни чинии и чаши. Следи от афтър парти след някоя дискотека. А наш юнак бил повален от острозъби грип в родната си стряха. Тия дни ще разбера кви са ги вършили съквартирантите. Интересно е да изминеш 9 часа път, само за да разбереш колко си назад с ученето и колко чистене те чака, ако искаш да живееш по цивилизовано. Ех ех ех, въздъхвам аз... трагедия, трагедия. Ще се видя с мис Фалтаяно, ще взема душ и право в кревата, че лекции ме чакат. Надявам се да ви е било забавно, колко и на мен. Не ? Е на мен си ми беше хахаха.

No comments: